BG EN RU
facebook Нашата фейсбук страница
   
Ваканционен комплекс Стара речка - селски и еко туризъм
 

Ваканционен Комплекс "Стара Речка" - Занаятите в българското село

История на занаятите


Още от Древносттa занаятите в българските села черпят своята уникалност от неповторимото майсторство на българския занаятчия. Занаятите започват своето развитие още от края на XVIII и началото на XIX век. Данни от началото на XX век показват, че 12% от населението в Tърговищенския край се занимава със занаятчийско производство, докато средно за другите градове в България то е 4%. За всеки един типичен за този край занаят се използвала различна суровина глината се използвала при грънчарството, дървото главно при дърводелството, металите за ковачеството, животинските кожи се използвали като суровини при кожухарството и обущарството, вълната, памукът и коприната са типични суровини при бояджийството и тъкачеството, както и били прилагани при изработката на народното облекло, камъкът била типична суровина при каменоделството и сградостроенето и др. Днес грънчарството и дървообработването са едни от основните застъпени занаяти в този край.

 
Грънчарството като занаят е един от най-известните занаяти. Този занаят е известен още от траките, римляните и славяните. С времето грънчарството като занаят прераства в школа с обособена декоративна система за украсяване на глинените съдове. Най-често върху глинените изделия се използвали декоративни възрожденски украси, които изобразявали елементи от бита на хората от троянския край. И днес се използват различни мотиви при украсата на глинените изделия – това са „спуски”, „сърца”, „гайтани”, „житен клас” и др. Изящно украсени са и паниците, стомните за вода, както и делвите. С времето грънчарите обособяват свой стил с над 60 керамични форми – кухненски, трапезни, обредни, за стопанството, строителството, архитектурата и др. Грънчарството търпи най-голямо развитие през 30-те и 40-те години на XX век. По това време са съществували над 700 грънчарски работилници с около 1500 майстори.
 
Дървообработването като занаят включва в себе си два основни занаята – горянството – което представлява дялане на изделия за бита и стружнярството – обработката на дървесина за производство на изделия от дърво. Най-често изработваните изделия за бита в този край са гаванките, солниците, таларите, дъските за рязане, бъклиците, буретата и др. Майсторите занаятчии засвидетелстват своите резбарски умения с произведените от тях иконостаси.
 
Кожообработването е още един типичен занаят. Той се развива още през XVIII и XIX век, като първоначално започват да се обработват кожи внос от Африка, Азия и Америка. Произвеждат се лицеви кожи, гьон, кюселе и др.
 
Обущарството като занаят се развива още през втората половина на XVIII век. Общо 25 обущарски работилници са регистрираните в началото на XX век.
 
Кожухарството като занаят включва изработването на калпаци, кожуси и кожени подплати. Като цяло този занаят се развива главно като шапкарство. По данни след Първата световна война са регистрирани около 125 кожухарски работилници.
Към металообработващите занаяти спадат ковачество, налбантство (подковаване), брадварство и ножарство, а най-голямо развитие от тях търпи ковачеството. Известни ножари от Троян и околията взимат активно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Те изковават саби и ножове за комитетите от троянски и ловешки окръг.
 
Медникарството (бакърджийството), за разлика от предишните два занаята, е бил разпространен занаят и имал самостоятелна  чаршия. Със стилните си белези то носи характеристиката на прибалканското бакърджийство. Развитието в занаята създава стабилни традиции на търсене и производство. 
 
Коларо-железарството (производство на биволски коли и каруци) е пренесено от Габрово, а в Търговище се развива в края на XIX век. Тук се произвеждат прочутите навсякъде в страната писани каруци.
Народни тъкани и облекло - този занаят включва производството на: облеклото на балканджията, конопените и кенарените ризи, обредните месали, момините престилки, чергите, възглавниците, поясите и много други.
Обособени като характерни текстилни занаяти, заемащи собствени чаршии, с активен живот през целия XIX век се открояват абаджийството и мутафчийството. До средата на XIX век абаджийството е най-развития троянски занаят.
Строителство и каменоделие - Дюлгерството(строителството) е въплатило самобитния талант на самоуките майстори дюлгери. Тяхното майсторство може да бъде видяно в двукатата балканджийска къща, в мостове и църкви, в училища и чешми. Майсторите дюлгери са организирани в свой еснаф, гурбетуват в Румъния и Цариград, а оставените от тях респектиращи културни ансамбли и до днес намират признание от поколенията.
         
 
   
 
2014, Комплекс Стара Речка, Всички права запазени.
Ваканционен Комплекс Стара Речка